Кръвопреливането е началото на развитието на научната специалност "Хематология и преливане на кръв" не само в България, но и в световната практика. Първото кръвопреливане у нас е извършено 1933 г., а организирането на кръводарители е факт през 1940 г. През 1946 г. военната станция по кръвопреливане се трансформира в "Областен институт по кръвопреливане", като през 1948 г. се образува Научно-изследователски институт по хематология и кръвопреливане с клинична база (1953 г.), чийто правоприемник в областта на клиничната хематология е СБАЛХЗ. Постепенно научно-изследователската дейност се разширява, което е свързано и с разкриване на съответните лабораторни структури:
През своето над 50-годишно съществуване НЦХТ е претърпял няколко реорганизации:
1972 г. – Националният институт по хематология и кръвопреливане (НИХК), който е част от състава на Медицинска академия и е провеждал обучение на студенти и стажант-лекари в рамките на специалността "Вътрешни болести"
1990 г. – Под името Национален център по клинична и трансфузионна хематология (НЦКТХ) заведението е отново самостоятелно научно учреждение
1996 г. – С ПМС № 53/1996 год. Националният център по клинична и трансфузионна хематология към Министерство на здравеопазването и Републикански център по кръвопреливане и хематология към Столичната община се преобразуват в Национален център по хематология и трансфузиология (НЦХТ).
2008 г. – С ПМС № 32 НЦХТ се преобразува в Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ) и придобива статут на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, с което затвърждава своята водеща роля в областта.
Понастоящем СБАЛХЗ ЕАД е високо-специализирано лечебно заведение от национално значение, което е водещо за страната в областта на профилактика, диагностика и комплексно лечение на хематологичните заболявания. Като пряк наследник и продължител на традициите в областта на диагностиката и лечението на пациенти с хематологични заболявания, болницата има наследен богат опит и дългогодишни традиции в осигуряването на база за обучение на студенти и специализанти в областта на клиничната хематология. През целия период на съществуване, СБАЛХЗ и предхождащите го структури са основен обучителен център в страната, където се придобива медицинската специалност "Клинична хематология", а до 2008 г. и специалността "Клинична трансфузиология". Благодарение на това, болницата е изградила мрежа като е подготвила лекари специалисти както в страната, така и в регионалните центрове. В екипа на СБАЛХЗ са и авторите на всички хематологични и трансфузиологични ръководства за обучение на студенти и лекари, както и основните монографии в областта на клиничната и трансфузионна хематология. Персоналът на болницата традиционно е бил ангажиран в разработването на националната политика в областта на хематологията в страната.
От самото начало, независимо от многобройните реогранизации и промяна в наименованието, неотменна част от работата на СБАЛХЗ е провеждането на задълбочена научна, научно-приложна и преподавателска дейност, успоредно с ежедневната диагностично-лечебна дейност.
В СБАЛХЗ са и единствените за България действащи хабилитирани преподаватели със специалност „Трансфузионна хематология“. Същевременно, в лечебното заведение в продължение на десетилетия се осъществява добре планирана и организирана дейност по изграждане на научни кадри.
Научно-преподавателската дейност в СБАЛХЗ се отличава с изключително високо качество и професионализъм, което се потвърждава от конкретните резултати като брой подготвени специалисти, значителната научна дейност, участие в престижни научни форуми в съвместни изследвания, включително и на международно ниво. Общо, от състава на предхождащите СБАЛХЗ структури са защитени 13 докторски дисертации за придобиване на научната степен "доктор на медицинските науки" и над 70 дисертации за придобиване на образователната и научна степен "Доктор".
Към днешна дата СБАЛХЗ ЕАД остава ключово звено в системата на здравеопазването в България, предоставяйки висококачествена медицинска помощ и допринасяйки за развитието на хематологията както на национално, така и на международно ниво.