Болестта на Вилебранд – често подценявано заболяване, засягащо предимно жени
Публикувано на 23.04.2026г. в 09:00ч.

Болестта на Вилебранд, често определяна като „по-малкото братче“ на Хемофилия, е едно от най-разпространените, но недостатъчно разпознавани нарушения на кръвосъсирването. Въпреки че засяга и двата пола, значително по-често страдат жените.
Това подчерта доц. Атанас Банчев, началник на Клиниката по детска клинична хематология за деца с доброкачествени хематологични заболявания от 0 до 18г. и ръководител на Експертния център за коагулопатии и редки анемии за деца и възрастни към Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания – София, по време на Longevity Forum 2.0, организиран от „Капитал“.
Болест на Вилебранд е наследствено състояние, при което липсва или не функционира правилно специфичен протеин, отговорен за нормалното кръвосъсирване. Това води до склонност към продължително и обилно кървене.
Заболяването се предава генетично – достатъчно е един член на семейството да е засегнат, за да се предаде на следващите поколения.
Един от ключовите сигнали за заболяването може да бъде Желязодефицитна анемия, която често не се разглежда като самостоятелно заболяване, а като симптом.
Доц. Банчев предупреждава, че дори без изразена анемия, железният недоимък може да увеличи риска от сърдечни заболявания и смъртност.
Проучване в САЩ сред 200 момичета с обилна менструация показва:33% имат нарушения в кръвосъсирването11% са с доказана болест на Вилебранд.
Според д-р Диана Христова от СБАЛАГ „Майчин дом“, жените в репродуктивна възраст с подобни симптоми трябва целенасочено да бъдат изследвани.
Ключът към ранното откриване е внимателният разпит на пациентите и насочването към специализирани изследвания. В България съществуват профилактични програми за деца, но те не включват задължителна консултация с акушер-гинеколог, което може да забави диагностицирането при момичета.
Болестта на Вилебранд остава често недиагностицирана, въпреки че засяга милиони хора по света. Повишаването на информираността сред лекари и пациенти е ключово за навременното й откриване и адекватно лечение.